Световни новини без цензура!
Как Тръмп печели (а Харис и демократите го осуетяват)
Снимка: nytimes.com
New York Times | 2025-01-10 | 02:48:19

Как Тръмп печели (а Харис и демократите го осуетяват)

Сега е 6 ноември 2024 година, сутринта след деня на изборите.

Хората в акцията на Тръмп би трябвало да броят щастливите си звезди за близката победа на Доналд Тръмп, поради политическата непросветеност, която демонстрираха през юли и август. През шестте седмици сред 21 юли, когато Джо Байдън отпадна, и Деня на труда те имаха една работа: да дефинират Камала Харис като първокласен либерал от Сан Франциско, преди тя да може да се дефинира като умерена междинна класа. Кампанията на Тръмп не направи съвсем нищо. Всичко, от което се нуждаеха, беше да пуснат клиповете от 2019 година на Харис, които звучаха като факсимиле на Уокстър, само че не можаха даже да измислят мотив, камо ли да работят в сходство с него. Харис брилянтно се дефинира в този вакуум.

Тази неточност можеше да бъде съдбовна за републиканците, тъй като Тръмп е индивидът с 46 %. Това е почти делът от гласовете, които той завоюва през 2016 година и 2020 година Той в никакъв случай нямаше да яхне мажоритарна вълна към победа през 2024 година, тъй че щеше да е потребно да смъкна съперника си с няколко точки.

И въпреки всичко това е моделът с Тръмп. Той наподобява прави всичко допустимо, с цел да саботира личните си акции, само че все пак се оправя изненадващо добре на изборите. Дори с фантастичните седмици, които имаше в деня на Деня на труда, Харис не беше в толкоз добра форма, колкото беше Хилари Клинтън през 2016 година или Байдън през 2020 година Харис имаше преднина от почти две точки през уикенда на Деня на труда, само че Клинтън водеше с към четири или пет процентни пункта на този стадий и в последна сметка загуби. Това частично се дължи на обстоятелството, че социологическите изследвания непрестанно подценяват поддръжката на Тръмп – с към 2,2 % през 2016 година и 3,3 % през 2020 година

изследване, ръководено от Радж Чети от Харвард, студентите от фамилии в най-хубавия 1 % от печелещите са 77 пъти по-склонни да влезте в Ivy League като студенти от фамилии, печелещи по-малко от $30 000 на година. През тази година студентите от най-високия квинтил на приходите бяха към 16 пъти повече в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, в сравнение с студентите от долния квинтил.

Глобалният популизъм е протест против тези типове неравноправие - воден от чувството, че образованата класа има прекалено много културна, академична, политическа и икономическа власт. Бунтът се подхранва, когато високообразовани експерти снизходяват или даже не виждат масите, измежду които седят, и когато студенти в елитни университети, харчещи над 100 000 $ годишно за тях, се преструват на маргинализирани жертви на подтисничество.

Високообразованите демократи като Харис виждат себе си като увеличение на размера на държавното управление за подкрепяне на потъпканите. Но доста американци гледат на тези старания и просто виждат заможни хора, които натрупват повече власт за себе си във Вашингтон. Те заключават: Това е, което образованите елити постоянно вършат. Те дават обещание да създадат нещо за нас, само че в последна сметка служат единствено на себе си.

към редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето някои. А ето и нашия имейл:.

Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.

Източник: nytimes.com


Свързани новини

Коментари

Топ новини

WorldNews

© Всички права запазени!